Задвижващите оси се класифицират най-общо в две категории: не-разединяеми и разединяеми.
Задвижващи оси без{0}}разединяване трябва да бъдат избрани, когато задвижващите колела използват не-независимо окачване. Задвижваща ос без -разединяване, известна още като твърда задвижваща ос, има втулки на половин-вал и корпус на главния редуктор, свързани неподвижно с корпуса на оста като единична греда. Поради това полуоските от двете страни и задвижващите колела могат да се люлеят един спрямо друг, свързани с рамката чрез еластични елементи. Състои се от корпус на задвижващия мост, главен редуктор, диференциал и полувалове.
Разглобяемите задвижващи оси използват независимо окачване, при което корпусът на главния редуктор е фиксиран към рамата, а полу{0}}валовете от двете страни и задвижващите колела могат да се движат спрямо тялото на превозното средство в страничната равнина. Това се нарича разединяема задвижваща ос.
За да работи с независимо окачване, корпусът на главния редуктор е фиксиран към рамката (или тялото). Корпусът на задвижващия мост е сегментиран и свързан с панти или може да няма друг корпус на задвижващия мост освен корпуса на главния редуктор. За да се осигури независимото вертикално движение на задвижващите колела, полу{2}}сегментите на вала между диференциала и колелата са свързани чрез универсални шарнири.
